Захари Карабашлиев: Къде са професионалистите, които ще преподават религия в училищата?
Учебният предмет „ Добродетели и вяра “ ще се вкара в образователната стратегия на междинното учебно заведение най-късно през образователната 2026/2027 година “, съобщи просветният министър Красимир Вълчев на извършената през вчерашния ден кръгла маса по тематиката.
Прочетете още
" Религиите ще се учат в културологичен и исторически аспект. МОН ще предложи друга от сегашната неконфесионална стратегия - тя съчетава детайли на знание на религиите и няма да бъде наложителен час по вероучение, а ще е наложителен час по положително. Основната цел на образованието е да възпита децата в добродетели. "
Темата за проучване на вяра като наложителен предмет в учебно заведение провокира сериозен спор в обществото. Обществено допитване демонстрира, че обществото ни е разграничено: Една част от него е твърдо срещу, заставайки на позицията, че вярата и религията са нещо персонално, съкровено, и че главните добродетели би трябвало да се възпитават и построяват в фамилията, до момента в който последователите на наложителното образование по „ Добродетели и религии “ считат, че в обществото ни има изострен недостиг на съществени обичайни полезности и добродетели, които може и би трябвало да даде учебното заведение, тъй като с изключение на да образова, то е призвано и да възпитава.
С коментар по тематиката - писателят Захари Карабашлиев:
Имам чувството, че отнякъде, от някого е спуснато някакво разпореждане да се “вкара ” вяра в българските държани учебни заведения и то непременно?! Тук няма да разясня изобщо къде са хилядите подготвени експерти, които биха я преподавали, единствено ще повдигна един въпрос.
В целия мой умишлен живот българската православна черква е била само въздържан наблюдаващ на всички премеждия, на които е бил подложен българския народ. На ВСИЧКИ!
Не мога да си спомня нещо, в което тя е била образец за подражателство. Не си припомням къде е взела отношение и се е показала тя като честен ориентир.
За съпоставяне, напомням, че когато през март 1943 година евреите от Пловдив са събрани, с цел да бъдат депортирани, митрополит Кирил се обръща към Цар Борис III и предизвестява, че в случай че един евреин бива изпратен той самичък ще легне на релсите? Да напомня и Екзарх Стефан, който на 24 май 1943 година в проповед в църквата „ Света Неделя “ споделя: „ Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон! “ и се обръща към цар Борис III и работи за спасяването на българските евреи. Българската Църква тогава, през царско време взе участие интензивно в спасяването на 50 000 евреи, тя е честен ориентир, светлина. Под нейния нравствен купол има място за всички — тя е международен образец за най-висши християнски полезности и България се гордее с нея.
Така. Нека забележим къде е българската православна църка по време на така наречен “възродителен развой ” към 1984, когато комунистическата власт смени имената на 800 000 български жители?
Аз не помня да съм й чул гласа.
Къде беше българската черква, когато през 1989 комунистическата власт предприе най-голямото етническо пречистване като тероризира, унизи и подложи на гонение стотици хиляди български турци, прогони ги от домовете им за няколко дни?
Аз не помня да съм й чул гласа.
Какво отношение взе тогава църквата? Как отбрани онеправданите? Как се издигна до образеца на Христос?
При тази несправедливост по отношение на нашите съграждани, тя взе ли отношение, или мълча?
Може би трябвало да запитвам какъв брой висши църковни чиновници бяха сътрудници на Държавна сигурност тогава? Всеки втори? Всеки трети? Пети? Знае ли се? Църквата свърши ли своето, с цел да прочисти зависимостите си?
А през днешния ден? Какво отношение е взела българската православна черква в днешни дни във връзка с покварата на най-високо равнище — в българската правосъдна система, в българската политика, в публични каузи?
Как се отнася тя към хилядите билборди и плакати, прославящи хазарта във всяко българско обитаемо място — от центъра на София до най-малки села с по няколко къщи? Как тя оказва помощ на най-бедните, на онеправданите, на страдащите от зависимости? Как тя оказва помощ на България!?
Мога да приказвам и пиша до на следващия ден, само че няма никакъв смисъл.
Да се разисква изобщо религиозно обучение в ТАЗИ учебна система, препоръчано от ТОВА държавно управление (да напомня ли неуместните парламентарни избори?!), с представители на ТАЗИ православна черква е неуместно.
Има две версии:
а) Тази гореща тематика в този миг измества публичния интерес от нещо надалеч по-важно и работи единствено като димка;
б) Тази гореща тематика е наложена с друга цел, всичко към този момент е решено и в действителност дебатите по нея са непотребни.
В умозаключение:
Аз съм набожен. Точно по тази причина нямам доверие на всички тези политици, църковни чиновници и поръчкови лица, които кой знае за какво внезапно в един глас скочиха да оферират проучването на вяра в държавните учебни заведения. Защото виждам плодовете на това, което са правили до момента.
А казано е: “И така, по плодовете им ще ги познаете. ” Матей, 7:20.
Прочетете още
" Религиите ще се учат в културологичен и исторически аспект. МОН ще предложи друга от сегашната неконфесионална стратегия - тя съчетава детайли на знание на религиите и няма да бъде наложителен час по вероучение, а ще е наложителен час по положително. Основната цел на образованието е да възпита децата в добродетели. "
Темата за проучване на вяра като наложителен предмет в учебно заведение провокира сериозен спор в обществото. Обществено допитване демонстрира, че обществото ни е разграничено: Една част от него е твърдо срещу, заставайки на позицията, че вярата и религията са нещо персонално, съкровено, и че главните добродетели би трябвало да се възпитават и построяват в фамилията, до момента в който последователите на наложителното образование по „ Добродетели и религии “ считат, че в обществото ни има изострен недостиг на съществени обичайни полезности и добродетели, които може и би трябвало да даде учебното заведение, тъй като с изключение на да образова, то е призвано и да възпитава.
С коментар по тематиката - писателят Захари Карабашлиев:
Имам чувството, че отнякъде, от някого е спуснато някакво разпореждане да се “вкара ” вяра в българските държани учебни заведения и то непременно?! Тук няма да разясня изобщо къде са хилядите подготвени експерти, които биха я преподавали, единствено ще повдигна един въпрос.
В целия мой умишлен живот българската православна черква е била само въздържан наблюдаващ на всички премеждия, на които е бил подложен българския народ. На ВСИЧКИ!
Не мога да си спомня нещо, в което тя е била образец за подражателство. Не си припомням къде е взела отношение и се е показала тя като честен ориентир.
За съпоставяне, напомням, че когато през март 1943 година евреите от Пловдив са събрани, с цел да бъдат депортирани, митрополит Кирил се обръща към Цар Борис III и предизвестява, че в случай че един евреин бива изпратен той самичък ще легне на релсите? Да напомня и Екзарх Стефан, който на 24 май 1943 година в проповед в църквата „ Света Неделя “ споделя: „ Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон! “ и се обръща към цар Борис III и работи за спасяването на българските евреи. Българската Църква тогава, през царско време взе участие интензивно в спасяването на 50 000 евреи, тя е честен ориентир, светлина. Под нейния нравствен купол има място за всички — тя е международен образец за най-висши християнски полезности и България се гордее с нея.
Така. Нека забележим къде е българската православна църка по време на така наречен “възродителен развой ” към 1984, когато комунистическата власт смени имената на 800 000 български жители?
Аз не помня да съм й чул гласа.
Къде беше българската черква, когато през 1989 комунистическата власт предприе най-голямото етническо пречистване като тероризира, унизи и подложи на гонение стотици хиляди български турци, прогони ги от домовете им за няколко дни?
Аз не помня да съм й чул гласа.
Какво отношение взе тогава църквата? Как отбрани онеправданите? Как се издигна до образеца на Христос?
При тази несправедливост по отношение на нашите съграждани, тя взе ли отношение, или мълча?
Може би трябвало да запитвам какъв брой висши църковни чиновници бяха сътрудници на Държавна сигурност тогава? Всеки втори? Всеки трети? Пети? Знае ли се? Църквата свърши ли своето, с цел да прочисти зависимостите си?
А през днешния ден? Какво отношение е взела българската православна черква в днешни дни във връзка с покварата на най-високо равнище — в българската правосъдна система, в българската политика, в публични каузи?
Как се отнася тя към хилядите билборди и плакати, прославящи хазарта във всяко българско обитаемо място — от центъра на София до най-малки села с по няколко къщи? Как тя оказва помощ на най-бедните, на онеправданите, на страдащите от зависимости? Как тя оказва помощ на България!?
Мога да приказвам и пиша до на следващия ден, само че няма никакъв смисъл.
Да се разисква изобщо религиозно обучение в ТАЗИ учебна система, препоръчано от ТОВА държавно управление (да напомня ли неуместните парламентарни избори?!), с представители на ТАЗИ православна черква е неуместно.
Има две версии:
а) Тази гореща тематика в този миг измества публичния интерес от нещо надалеч по-важно и работи единствено като димка;
б) Тази гореща тематика е наложена с друга цел, всичко към този момент е решено и в действителност дебатите по нея са непотребни.
В умозаключение:
Аз съм набожен. Точно по тази причина нямам доверие на всички тези политици, църковни чиновници и поръчкови лица, които кой знае за какво внезапно в един глас скочиха да оферират проучването на вяра в държавните учебни заведения. Защото виждам плодовете на това, което са правили до момента.
А казано е: “И така, по плодовете им ще ги познаете. ” Матей, 7:20.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ